беше самовглъбил

Речник на българския език

1. беше самовглъбил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше самовглъбил е производна форма на самовглъбя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше самовглъбил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше самовглъбил е производна форма на самовглъбя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).