беше разлютил

Речник на българския език

1. беше разлютил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше разлютил е производна форма на разлютя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше разлютил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше разлютил е производна форма на разлютя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).