беше разлъчил

Речник на българския език

1. беше разлъчил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше разлъчил е производна форма на разлъча (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше разлъчил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше разлъчил е производна форма на разлъча (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).