беше раззвънил

Речник на българския език

1. беше раззвънил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше раззвънил е производна форма на раззвъня (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше раззвънил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше раззвънил е производна форма на раззвъня (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).