беше принудил

Речник на българския език

1. беше принудил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше принудил е производна форма на принудя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше принудил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше принудил е производна форма на принудя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).