беше поухилило

Речник на българския език

1. беше поухилило — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше поухилило е производна форма на поухиля (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше поухилило — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше поухилило е производна форма на поухиля (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).