беше поухилил

Речник на българския език

1. беше поухилил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше поухилил е производна форма на поухиля (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше поухилил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше поухилил е производна форма на поухиля (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).