беше потребил

Речник на българския език

1. беше потребил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше потребил е производна форма на потребя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше потребил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше потребил е производна форма на потребя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).