беше попил

Речник на българския език

1. беше попил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше попил е производна форма на попия (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше попил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше попил е производна форма на попия (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).