беше поолющил

Речник на българския език

1. беше поолющил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше поолющил е производна форма на поолющя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше поолющил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше поолющил е производна форма на поолющя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).