беше понапоил

Речник на българския език

1. беше понапоил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше понапоил е производна форма на понапоя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше понапоил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше понапоил е производна форма на понапоя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).