беше понапил

Речник на българския език

1. беше понапил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше понапил е производна форма на понапия (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше понапил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше понапил е производна форма на понапия (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).