беше понамръщил

Речник на българския език

1. беше понамръщил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше понамръщил е производна форма на понамръщя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше понамръщил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше понамръщил е производна форма на понамръщя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).