беше понаместил

Речник на българския език

1. беше понаместил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше понаместил е производна форма на понаместя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше понаместил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше понаместил е производна форма на понаместя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).