беше понажулил

Речник на българския език

1. беше понажулил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше понажулил е производна форма на понажуля (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше понажулил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше понажулил е производна форма на понажуля (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).