беше понабил

Речник на българския език

1. беше понабил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше понабил е производна форма на понабия (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше понабил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше понабил е производна форма на понабия (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).