беше позачул

Речник на българския език

1. беше позачул — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше позачул е производна форма на позачуя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше позачул — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше позачул е производна форма на позачуя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).