беше побил

Речник на българския език

1. беше побил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше побил е производна форма на побия (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше побил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше побил е производна форма на побия (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).