беше обезглавявал

Речник на българския език

1. беше обезглавявал — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше обезглавявал е производна форма на обезглавявам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше обезглавявал — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше обезглавявал е производна форма на обезглавявам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).