беше набръщолевил

Речник на българския език

1. беше набръщолевил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше набръщолевил е производна форма на набръщолевя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше набръщолевил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше набръщолевил е производна форма на набръщолевя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).