беше набил

Речник на българския език

1. беше набил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше набил е производна форма на набия (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше набил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше набил е производна форма на набия (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).