беше любезничило

Речник на българския език

1. беше любезничило — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше любезничило е производна форма на любезнича (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше любезничило — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше любезничило е производна форма на любезнича (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).