беше изумил

Речник на българския език

1. беше изумил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше изумил е производна форма на изумя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше изумил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше изумил е производна форма на изумя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).