беше доброил

Речник на българския език

1. беше доброил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше доброил е производна форма на доброя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше доброил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше доброил е производна форма на доброя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).