беше въплътил

Речник на българския език

1. беше въплътил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше въплътил е производна форма на въплътя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше въплътил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше въплътил е производна форма на въплътя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).