беше въоръжило

Речник на българския език

1. беше въоръжило — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше въоръжило е производна форма на въоръжа (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше въоръжило — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше въоръжило е производна форма на въоръжа (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).