бесня

Речник на българския език

1. бесня — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

бесня е производна форма на беснея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. бесня — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

бесня е производна форма на беснея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).