бесил си

Речник на българския език

1. бесил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бесил си е производна форма на беся (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. бесил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бесил си е производна форма на беся (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).