бесил е

Речник на българския език

1. бесил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бесил е е производна форма на беся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бесил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бесил е е производна форма на беся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).