бесили

Речник на българския език

1. бесили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бесили е производна форма на беся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бесили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бесили е производна форма на беся (мин. деят. св. прич. мн. ч.).