бесил
1.
бесил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
бесил
е производна форма
на беся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
бесил —
мин. деят. св. прич. м. р.
бесил
е производна форма
на беся (мин. деят. св. прич. м. р.).