бесил

Речник на българския език

1. бесил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бесил е производна форма на беся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бесил — мин. деят. св. прич. м. р.

бесил е производна форма на беся (мин. деят. св. прич. м. р.).