бесело

Речник на българския език

1. бесело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бесело е производна форма на беся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бесело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бесело е производна форма на беся (мин. деят. несв. прич. ср. р.).