бесели

Речник на българския език

1. бесели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бесели е производна форма на беся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бесели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бесели е производна форма на беся (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).