бесела

Речник на българския език

1. бесела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бесела е производна форма на беся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бесела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

бесела е производна форма на беся (мин. деят. несв. прич. ж. р.).