беряла

Речник на българския език

1. беряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

беряла е производна форма на бера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. беряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

беряла е производна форма на бера (мин. деят. несв. прич. ж. р.).