белил е

Речник на българския език

1. белил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

белил е е производна форма на беля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. белил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

белил е е производна форма на беля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).