белеел

Речник на българския език

1. белеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

белеел е производна форма на белея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. белеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

белеел е производна форма на белея (мин. деят. несв. прич. м. р.).