безчинствувал

Речник на българския език

1. безчинствувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безчинствувал е производна форма на безчинствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. безчинствувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безчинствувал е производна форма на безчинствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. безчинствувал — мин. деят. св. прич. м. р.

безчинствувал е производна форма на безчинствувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. безчинствувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

безчинствувал е производна форма на безчинствувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).