безчинствало

Речник на българския език

1. безчинствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безчинствало е производна форма на безчинствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. безчинствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безчинствало е производна форма на безчинствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. безчинствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

безчинствало е производна форма на безчинствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. безчинствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

безчинствало е производна форма на безчинствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).