безчести

Речник на българския език

1. безчести — сег. вр., 3 л., ед. ч.

безчести е производна форма на безчестя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. безчести — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

безчести е производна форма на безчестя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. безчести — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

безчести е производна форма на безчестя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. безчести — повелително наклонение, ед. ч.

безчести е производна форма на безчестя (повелително наклонение, ед. ч.).