безсъвестно

Речник на българския език

1. безсъ̀вестно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • безсъвесно
  • безсъвесну
  • безсъвестну
  • безсъвисно
  • безсъвисну
  • безсъвистно
  • безсъвистну
  • бесъвесно
  • бесъвесну
  • бесъвестно
  • бесъвестну
  • бесъвисно
  • бесъвисну
  • бесъвистно
  • бесъвистну
  • бизсъвесно
  • бизсъвесну
  • бизсъвестно
  • бизсъвестну
  • бизсъвисно
  • бизсъвисну
  • бизсъвистно
  • бизсъвистну
  • бисъвесно
  • бисъвесну
  • бисъвестно
  • бисъвестну
  • бисъвисно
  • бисъвисну
  • бисъвистно
  • бисъвистну

2. безсъвестно — ср. р.

безсъвестно е производна форма на безсъвестен (ср. р.).