безразсъдствувало е

Речник на българския език

1. безразсъдствувало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безразсъдствувало е е производна форма на безразсъдствувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. безразсъдствувало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безразсъдствувало е е производна форма на безразсъдствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. безразсъдствувало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безразсъдствувало е е производна форма на безразсъдствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).