безразсъдствувал

Речник на българския език

1. безразсъдствувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безразсъдствувал е производна форма на безразсъдствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. безразсъдствувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безразсъдствувал е производна форма на безразсъдствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. безразсъдствувал — мин. деят. св. прич. м. р.

безразсъдствувал е производна форма на безразсъдствувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. безразсъдствувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

безразсъдствувал е производна форма на безразсъдствувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).