безлично

Речник на българския език

1. безлѝчно — наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • безличну
  • бизлично
  • бизличну

2. безлично — ср. р.

безлично е производна форма на безличен (ср. р.).

Връзки