безделничили

Речник на българския език

1. безделничили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

безделничили е производна форма на безделнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. безделничили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

безделничили е производна форма на безделнича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).