безделничели

Речник на българския език

1. безделничели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

безделничели е производна форма на безделнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. безделничели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

безделничели е производна форма на безделнича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).