бездействаха

Речник на българския език

1. бездействаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бездействаха е производна форма на бездействам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бездействаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

бездействаха е производна форма на бездействам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).