бездействах

Речник на българския език

1. бездействах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

бездействах е производна форма на бездействам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. бездействах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

бездействах е производна форма на бездействам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).