бедствал

Речник на българския език

1. бедствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бедствал е производна форма на бедствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бедствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бедствал е производна форма на бедствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бедствал — мин. деят. св. прич. м. р.

бедствал е производна форма на бедствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бедствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бедствал е производна форма на бедствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).