бедил е

Речник на българския език

1. бедил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бедил е е производна форма на бедя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бедил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бедил е е производна форма на бедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).